Менопаузата или как се събудих съвсем различен човек
Не бях подготвена за нищо от това! Знаех, че вече навлизам във възрастта, в която менопаузата дебне зад всеки ъгъл. Месечният ми цикъл ставаше все по нередовен. Започнах да се чувствам наистина стресирана от работата – чувствах се доста притеснена и претоварена от нея. Приписвах го на стреса от постоянните крайни срокове. Имаше много промени, ръководех нов екип, мениджърите ми се сменяха, работата ми изискваше малко по-различен фокус. Отдавах нередовната менструация на всичко това. В един момент тя просто спря.
Събудих се една сутрин, няколко месеца по-късно, погледнах се в огледалото и се почувствах съвсем различен човек. Човек, който се събужда нощем, облян от пот и който живее в постоянна тревожност. Погледнах се в огледалото и се разплаках. Няколко дни по-късно трябваше да вляза за планова операция.
Когато се върнах на работа, продължавах да не се чувствам същия човек. Натискът да се раздавам на 100% продължаваше да бъде там, желанието също. Това, което липсваше, беше издръжливостта. Вече трудно се концентрирах, опитвах се да поддържам предишното ниво, но ставаше все по-трудно.
Мениджърът ми не направи особено много, за да ме подкрепи. Отговорът му беше да премести бюрото ми до прозореца и да ми връчи управлението на климатика. Понякога, когато получавах горещи вълни, имах нужда от 10 или 15 минути, преди да мога да се изправя срещу когото и да било. Да се придвижвам из коридорите се превърна в тягостно преживяване, не можеше екипът ми да ме види така.
Доскоро бях една от най-организираните и продуктивни мениджъри в фирмата. Имах опит с работата, имах и житейски опит, знаех как да общувам с хората, всичко това ме направи добър мениджър. Но в един момент след онази сутрин си казаха „Вече не мога да правя това“.
Увереността ми просто изчезна напълно. Докато преди щях да отстоявам себе си и да съм по-настоятелна, вече се чувствах неспособна да продължавам. Никой не ми каза „Вършиш лоша работа“. Натискът идваше от мен самата, удоволствието от работата и увереността ми като професионалист се бяха изпарили.
Винаги съм била много добра в организирането на нещата, но не можех да се организирам. Забравях постоянно неща и се чувствах объркана. Притесних се, че имам деменция или болест на Алцхаймер. Личният ми лекар ми каза какво се случва. Навлизах в менопаузата!
Оттогава нататък през следващите няколко години топлите вълни щяха да ме обхващат без предупреждение. Като шум, като факел, като пещ. Трудно е да го опиша с думи, просто чувствах, че съм извън себе си или просто не съм във връзка със старото си аз.
Искам живота си обратно! Но различен.
Менопаузата обаче може да бъде овладяна и симптомите смекчени. След като започнах да поставям себе си на първо място и предприех стъпки за лечение на симптомите, реших, че искам живота си обратно. Но този път с ново начало.
Отминаха дните, когато ми беше скучно, ако не бях винаги заета. Отминаха дните на многото въпросителни за това какво всъщност очаквам от живота. Вече не съм готова и да губя ценно време за безсмислени неща. За мен беше важно най-накрая да се откажа от напрегнатата си професия и да започна да печеля парите си с нещо, което ще ми носи смисъл.
Преди няколко години взех правилното решение да напусна тази компания и да превърна страстта си в моя професия. Обичам да върша работата си, защото извличам невероятно количество смисъл от нея. Освен това вече мога да организирам времето си по-свободно и почти винаги мога да отделям време за неща, които са важни за мен. На първо място, това включва да имам време за хората, които обичам.
